Страх
Автор: Росен Русев
Понякога усещам страх.
Ще те изгубя.
Без причина.
Между думите,
с които все така те нямам
и все по-трудно те намирам.
А в дните дълги
и във нощите,
когато те търся до късно
и викам те дори на сън...
Крещя пресъхналите думи
и питам се къде си?
*
Ръцете си протягам
да те стигна,
да те докосна само с пръсти
и да целувам ненаситно
очите и косите медоносни.
*
Как искам в шепата да свия
по карта пътят помежду ни
и да останат само две чертички време
като дъхът на две целувки растояние.
*
Опитвам се да те повикам,
без думи,
само с тези стихове -
едничка моя ти-безумие,
ти моя нежна есен.
Свидетельство о публикации №118110600775