Ако твоите невиждащи очи
можеха поне за миг да прогледнат,
щеше да видиш в моите очи
по теб вик и болка…
необходимост...
потребност,
щеше и по ръцете ми да съзреш
как без твоите се превръщат в лед
и тялото ми още без твоето
как вехне само в тишината си –
без думи за обич изричани
без молебен за топлината си
която я нямаме.
Ако твоите невиждащи очи
само за миг открият адреса
на моите очи…
Дали ще се познаят във мрака
.... вече прогледнали…
Невиждащи очи
© Copyright: Йорданка Радева, 2018
Свидетельство о публикации №118110404035
Свидетельство о публикации №118110404035
Рецензии