Разговор

Разговор
Автор:  Росен  Русев               

Искаш ли да поговорим?
на листа, само с думи?
Ей така . Без смисъл.
 - Как си? - мъничък въпрос.
 - Ами, добре.
(не помня да си еднословна)
 - А аз... откакто те познавам
съм все на седмото небе...
 - Как мина денят ти? - пак питам.
Започва тирада, в която
успявам да вмъкна дума и две.
Добре ми е да те чувам
и не искам да прекъсвам
потока словесен...
 - Не е ли късно?,
Вечер минава?
 - А за теб? - ето ти отговор.
Млъквам. Какво да ти кажа...
Добре ми е с теб и те чакам.
Чакам да заспиш
и тогава да изпратя
рози в съня ти,
в аромати да бъдеш.
 - Искаш ли да будуваме още?
Но ми е съвестно,
не бива да питам.
Ти си момиче
и трябва да спиш,
а аз отнемам сънят ти.
Не ми се сърди,
просто аз те обичам!
Ще те попитам:
 - Защо ми е хубаво с теб?
 - Защо си толкова мила?
Прощавай, повече
няма да питам.
Само поспи.
Имам нужда от тебе и утре.
Е, ако има време -
само звънни...
Ще чакам - обичана...