Огънят
Автор: Росен Русев
Снощният вятър оголи
асмите до клони,
тук-там остана
самотно листо по бадема.
Само през тъжните вейки
на черешата свири
а обезлистено - вън,
сякаш е зима..
Тук от камината
дръвцата припукват,
пламъкът през стъклото
тихо пърпори:
- Стой при мен,
почувствай уюта,
нека вън дъждът
да почуква по покрива.
Тук съм и ставаме двама.
Ти, аз - огъня и...
мисълта за красивата дама.
Думите свършиха,
останахме,
огънят... аз и...
чувствата...
Двама.
Огънят
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118110100560
Свидетельство о публикации №118110100560
Рецензии