Тече денят...
И с мен... без мен...
В тъжни нощи есента
реди оранжеви рефрени.
Във възел стегнат
е душата всеки ден,
напосоки тръгвам,
очите ми не виждат
пътища пред мен.
Тече денят-
без бряг и с бряг,
ала аз у себе си го нямам.
И стяга този възел,
а душата иска свобода...
И се питам...
Как да ; дадеш това,
когато слънцето е
само в залез се показало.
Възел...
Възел
© Copyright: Йорданка Радева, 2018
Свидетельство о публикации №118102509431
Свидетельство о публикации №118102509431
Рецензии