Художник или Какво е нужно за картина

Статив, палитра, четка и листа.
Какво тук липсва за картина?
Муза?
А, може би – бои и есента,
и стар художник –
гърбав, и с брада?

Такъв съм аз:
с ръце,
треперещи от старостта,
със шапка, килната в страна
и яке – изпоцапано с боя,
а шалът – с кръпки. Не една.

Рисувам
от сърце
за младостта,
за детството момчешко,
за ашици,
за прашки за отстрелване
на птици
и за играта „прескочи кобила”,
за пукнати глави: - О, майко, мила!...
Рисувам спомените детски, прашни
и вси любови мои – досегашни,
и есента…
Красавица е тя!
Не мога да ; устоя.
А колко е чевръста?!
Със ветровете прави чупки в кръста,
с цветята - луди танци сплита,
не се бо; от зимата сърдита.
Рисувам я със цъфнали цветя,
със рокля - с над сто багрила.
Боите ми не стигат,
затова
добавям и прашец
от любовта,
две малки капки утринна роса,
и къс – голям –
от моята душа.

Когато във картините се взираш,
там моята душевност ще намираш,
а стиховете ми като четеш,
в тях моята любов към теб ще взреш!

От книгата ми "Облаци с копнежи" -
с любов към поезията и живописта!
Литатру1
България, София
Снимка на картината ми "Златна есен и старата Воденица" - худ. В.Б.Н. - Литатру1 (к), маслени бои, платно, шпакла)