Есенен щрих

Есента плахо скръсти ръцете за молитва,
коленичиха мъгли, с ветровете се сгълчаха.
Сянка в сянката се плъзна и се приютиха,
светът е океан, делфини доброто припознаха.

И земетръсите са люти. Пак сърди се земята.
Планетата заседна. От тежки колики се сви.
Слънцето се плаши. Скри лице зад дрямка.
Непонятно тихо вън е. Котаракът ария реди.


Рецензии