Пресявам думите. От тях какво остава?
Поуките, изречени с гласа на баба
и другите, които са кипяща лава,
достигнали до дъното на всяка слабост.
Спасявам мъдрите, изречени от татко,
приспивните, дошли от нежността на мама,
намерилите пътя до сърцето кратък,
обгърналите с обич крехкото ми рамо.
Житейски строгите, изказани от дядо
и тези, дето пофучават през смеха ви,
посели бури в мен и нощем тръпки хладни,
мъчителните, дето си отиват бавно.
Премервам ги. Животът ми дали ще стигне
с правдивите да изградя небесен купол,
да спра една сълза под натежали мигли
и слънце в нечия изгубена душа да струпам.
Да подаря безгрижните на скъп приятел,
без корист обичливите да дам на мразещ,
с приспивните да нарисувам в зима лято
и от бездушните душата си да пазя.
За пресятите думи
© Copyright: Ани Монева, 2018
Свидетельство о публикации №118100503437
Свидетельство о публикации №118100503437
Рецензии