Горчиви чувства
кой душата ми наказа с тежки рани?
Трептят тревожно смълчаните звезди
и ме пълнят мисли в утрините ранни.
Утихват стъпки.В мен всичко леденей.
Вън е студ и валят дъждове незнайни.
Хълца време, в сърцето обич ми не грей.
Самота пирува в нощите безкрайни.
Дълго взорът ми се лута сред тъма,
нямам път, пред мен са пропасти и ями.
Животът ми е пустош и съм сама.
Аз не виждам нищо от сълзи и рани.
Далеч луната с посърнало лице…
Светът умира в студените ми длани.
Йорданка Радева, Разград
тел. 0989 788 498
teogea11@abv.bg
Свидетельство о публикации №118093003455