Морская буря
вдоль побережья скалы волны режут.
И хоть безумно мечется вода -
рубеж свой неприступный берег держит.
От ветра брызги острые вразлёт,
и силе духа укрепиться нечем -
огромная волна - как месть - идёт,
и громы-молнии бессчётно небо мечет.
Стихию невозможно обуздать,
безумен, страшен гнев её подспудный.
На дне морском придётся ль пропадать,
или ещё пошлёт нам небо чудо?...
...
Морска буря
Разбиват се вълни - и пяна ври,
и шета по крайбрежието вятър -
усещане, в което до зори
брегът е границата, не водата.
Долитат пръски, съскат ветрове,
надеждата за път духа отпраща.
Надига се водата - мъст гребе…
Светкавици отгоре тътен пращат.
Не можем с нищо бурята да спрем…
Отнася всичко гневната й лудост.
Дали на дъно ще се озовем
или небето ще направи чудо?...
Свидетельство о публикации №118092705579