На дървото лист жълтее.
До бунара смях се лее.
Македонец жадно пие
ароматът на Мария.
А Мария му се смее.
Жълто листо се люлее.
Ти си, байно, есен красна,
аз съм мома – тъй прекрасна,
но съм малка, неузряла.
Гушкай жена доузряла!
Автор - Литатру1
България, София
На кладенеца
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118092401166
Свидетельство о публикации №118092401166
Рецензии