Додрапал ли си до върха,
там, долу, хората са дребни.
Обзет от гордост, суета,
си глух за техните проблеми.
А Горе, с твоя си аршин
все мериш загуби и ползи.
Щом не печелиш лично Ти,
не те интересува Онзи…
Човекът дребен ще сгреши,
Накриво някъде ще стъпи –
заплахи сипеш грозни Ти,
че туй ще му излезе скъпо.
И как Икар да полети,
когато смазан, унизен е?!
Остава буден до зори,
притиснат от душевно бреме.
Ей, тъй, човечецът без власт
срам, мъка и обиди сбира.
Крилце, сломено от пегас,
в душата му прорязва дири.
Опитва се да е щастлив.
Над козните се извисява,
та болката да победи
и да живее продължава!
Не можеш да го подчиниш!
А май се доста поувлече.
Във себе си вникни и виж:
Човек ли си или…човече?...
22.09.2018г.
От върха
© Copyright: Антонина Димитрова -Болгария, 2018
Свидетельство о публикации №118092208265
Свидетельство о публикации №118092208265
Рецензии