Специална, бг-PL, бг-ру, От есен до пролет

 От есен до пролет
Автор - Величка Николова - Литатру1

И тази есен скоро ще отмине.
Събличат се дърветата и в мрак.
Преуморено слънце ни намига.
Мъглата казва: – Тук съм, тук съм пак.

Облечена със сребърни доспехи
ще зацарува зимата у нас…
Скорецът, който жънеше успехи
ще скрие нейде своя контрабас.

А мравката – къщовница отлична
ще дреме кротко в своя мравуняк.
Жабокът ще заспи най- летаргично
и ще заглъхне неговия „кряк”.

Пък Щурчо, песните си ще загуби
 и ще го грабне дълъг зимен сън,
от който пролетта ще го разбуди
и той със радост ще засвири вън.
*
Спасибо и глубокий поклон, за чудеснъйе переводъй, поэтъй!
С уважением к Вам!
Литатру




Перевод с болгарский на польский - Просто Дорота
(http://www.stihi.ru/2018/07/15/2407)




OD JESIENI DO WIOSNY

Ta jesien minie, jak sie pojawila,
Zdejmuja drzewa ubior swoj do snu,
Znuzone slonce promyk nam posyla,
Mgla mowi: Jestem, znowu jestem tu.

Odziana w srebrny pancerz po rycersku-
Juz wkrotce zima zacznie nam krolowac...
Szpak, co tryumfy swi;cil na koncertach,
Gdzies swoj kontrabas az do wiosny schowa.

A mrowka, gospodyni znakomita,
W spokojnej drzemce w kopcu swym zastygnie.
Pan Zaba w blocie zasnie jak zabity
I na czas jakis rechot jego scichnie.

I nawet Swierszczyk piesni swe porzuci,
Wnet sie pograzy w zimy dlugim snie,
Z ktorego w koncu wiosna go obudzi,
By znow radosnie niosl sie jego spiew.
*


От есен до пролет
Автор – Величка Николова – Литатру1

И тази есен скоро ще отмине.
Събличат се дърветата и в мрак.
Преуморено слънце ни намига.
Мъглата казва: – Тук съм, тук съм пак.

Облечена със сребърни доспехи
ще зацарува зимата у нас…
Скорецът, който жънеше успехи
ще скрие нейде своя контрабас.

А мравката – къщовница отлична
ще дреме кротко в своя мравуняк.
Жабокът ще заспи най- летаргично
и ще заглъхне неговия „кряк”.

Пък Щурчо, песните си ще загуби
 и ще го грабне дълъг зимен сън,
от който пролетта ще го разбуди
и той със радост ще засвири вън.




Перевод (бг-ру) – Лилия Охотницкая




И эта осень скоро нас покинет,
Деревья без листвы уйдут во мрак.
Уставши, солнце взглядом не окинет,
И скажет мгла: "Я здесь теперь. Вот так."

В серебряных закована доспехах,
Царицей будет вновь зима у нас.
Скворец, который пел, играл с успехом,
Запрячет свой надолго контрабас.

А муравей - работник домовитый
Спать будет кротко в домике своём.
Уснёт лягушка долгим сном, забыта.
Мы не услышим кваканье её.

Сверчок о песнях, о своих, забудет.
Он погрузится в долгий зимний сон.
Придёт весна. Она его разбудит.
И запоёт опять, как прежде, он.


© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118070606760





© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118071508189