Леко се лее Марица
малки вълнички преде,
слънцето с шепа - водица
все още жадно краде.
Жарко е, жари полята,
огън в гората кладе.
Любов дарява в сърцата
и към морето зове.
Млади моми разсъблича,
тичат ергени след тях,
дядовци даже подтичкват,
дано не станат за смях.
Но есента ни позната
сякаш внезапно дойде,
пълни със сълзи реката,
листите горски краде.
А от небето дъгата –
пръска навред цветове!
Автор – Литатру
България, София
19.9.2018 г. 07:40 ч.
Дядовци подтичкват
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118091902301
Свидетельство о публикации №118091902301
Рецензии
http://www.stihi.ru/2018/10/05/8089
http://www.proza.ru/2018/10/05/1723
С љубављу,
Веселинка
Веселинка Стойкович 05.10.2018 20:42 • Заявить о нарушении
http://www.proza.ru/2018/10/05/1723
С љубављу,
Веселинка
Веселинка Стойкович 05.10.2018 20:42 • Заявить о нарушении
Благодаря, Веси!
Съжалявам, че съм пропуснала да отговоря!
Величка Николова -Литатру 1 02.02.2022 20:19 Заявить о нарушении
Съжалявам, че съм пропуснала да отговоря!
Величка Николова -Литатру 1 02.02.2022 20:19 Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.