Теодор Траянов. Близкая и далёкая

Близкая и далёкая

Мне кажется порою,
что мы вблизи далёки,
и между нами прорва,
которой не срастись,
и между нами вёрсты,
немерянные сроки,
и мост былого взорван–
прощай, любовь, прости.

И красота былая
ушла и не вернётся,
и в холоде предсмертном
нет света и огня–
и ты бежишь с пригрева
стареющего солнца,
меня ли ненавидя,
как ночь начало дня.

Но память воскрешает
весну как искупленье
скудеющему серцу
и глупому уму–
и я готов рыдая
свалиться на колени,
и я готов молиться
проклятью твоему.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Близка и далечна

Тъй близка аз те сещам,
но нявга ми се струва,
че пътища неземни
отвеки ни делят,
че светлата ни обич
над мрачна пропаст плува,
а между нас студена
седи самата смърт!

И слушам как бълнувам,
че няма да се върне
часът на красотата
със истината слят,
че нищо не възкръсва,
което смърт прегърне,
че ти с ненавист бягаш
от моя дух слънчат!

Но в миг през спомен виждам
душите въплътени
във пролетния образ
на жива, цветна степ,
тогава пак готов съм
да падна на колене
и в божество да вдигам
проклятието в теб!

Теодор Траянов