Теодор Траянов. Осенние терцины

Есенни терцини

Замлъкнал вятърът подхваща песен странна,
нощта повлича пак наежени крилата,
трепери негде болка, мигом замълчана.
 
Врата изкъртена се хласка в тъмнината
и глухо удари след удари ехтят,
не сипе ли там някой клетви към съдбата,
 
че вятърът поглъща всичко в своя път?

Теодор Траянов


Осенние терцины

Скитальца песню хвать утихший ветер,
ероха ночь полёт крылом коротит,
трепещет боль– и тихнет без ответа.

Во тьме гремят ущербные ворота
глухим ударом за глухой удар:
ужель судьбе наука отвороты,

или проклятье ветра грома дар?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии