Теодор Траянов. Осенние терцины
Замлъкнал вятърът подхваща песен странна,
нощта повлича пак наежени крилата,
трепери негде болка, мигом замълчана.
Врата изкъртена се хласка в тъмнината
и глухо удари след удари ехтят,
не сипе ли там някой клетви към съдбата,
че вятърът поглъща всичко в своя път?
Теодор Траянов
Осенние терцины
Скитальца песню хвать утихший ветер,
ероха ночь полёт крылом коротит,
трепещет боль– и тихнет без ответа.
Во тьме гремят ущербные ворота
глухим ударом за глухой удар:
ужель судьбе наука отвороты,
или проклятье ветра грома дар?
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Свидетельство о публикации №118091409021