Мара Белчева. До Мусали

Мара Белчева
ДО МУСАЛИ


З чолом відритим стала за горою
розкішна ніч. З верхів’їв Мусали
краєчками сріблястої поли
стежки й озера вкрила пеленою.

Не знаючи і крихти супокою,
хутчіше від шаленої стріли
геть серце виривається з імли...
Змогтися б із зорею світовою!

Ось і вершина. В захваті від дива:
мов хтось громадну голову криваву
на захід в чорні хвилі зануря.

Назустіч яснозора й некваплива
над плациком лазурним величаво
засяяла рубінова зоря.

(переклад з болгарської — Любов Цай)

*** 

Оригинал:

Мара Белчева
КЪМ МУСАЛА


С чело открито спря на планината
нощта. И там лице зад Мусала
закри, все още сребърна пола
повлекла/ повлякла в стръмний път и езерата.

Към върха все — към изгрева сърцата
туптят. Ей таз, ей другата скала
да минем, сякаше не е била...
Дано да изпревариме зората!

И ето върха. Спираме вцепени:
грамадна кървава глава се гурна
на запада във черните вълни.

Отсреща, изпод вежди разведрени,
засмя се на площадката лазурна
зората със рубинови страни.