Переводы стихов Н. Дика на болгарский И. Антоновым

    Иван Димитров Антонов, 1950 г.р., поэт и переводчик, член Международного творческого содружества «Сцена духовности», г. Свиштово Велико-Тырновской области, Болгария

                ****
В доме редких встреч на семи ветрах
для своих друзей разожгу камин,
разгоню тоску и развею страх,
что никак нельзя избежать седин.
Приглашу к столу байки прошлых лет,
удалую стать и задорный смех.
Потечёт рекой несусветный бред
наших юных грёз из вчерашних вех.
Просидим всю ночь и нальём заре
зелена вина, собираясь в путь…
Если сто друзей, то и в январе
удаётся май на денёк вернуть.
               ***

В къщата на редките срещи със седемте ветрове
аз за приятелите ще разжаря камината
и ще уплаша страха, и тъгата не ще ни зове,
че не трябва да мръзнем през зимата.
Смело да седне до закачливия смях
ще настаня аз край масата и фланелата стара,
ще потече в нас реката на младежкия блян,
необяснимо, като бълнуване ще ни повтаря.
Цялата нощ ще седим, чак до зори,
младост и вино ще леем преди да си тръгнем.
Ако сме сто приятели, през януари дори
можем за ден май отново да върнем.

    Превод от руски език: Иван Антонов, Болгария
    28.08.2018г.
             ***

            ****
Уйду, как все, в пустую бездну,
где вечно торжествует ночь,
когда пойму, что бесполезно
в дырявой ступе дни толочь.
Уйду, когда родные лица
не станут поднимать глаза,
не будет на щеке искриться
твоя прозрачная слеза,
устанет ветер перегретый
твердить, что время утечёт;
когда за глупые советы
предъявит прожитое счёт.
Но это позже и сутану
запрячу времени назло.
Пока живу – не перестану
дарить душевное тепло.
          ***

Както всички ще потъна във безлюдна бездна.
там нощта е вечно тържество.
О, когато тръгна ще е вече безполезно
във хаванчето на дните утринното рождество.
Ще замина, скъпите лица когато
ще сведат над мен очи
и по бузите ще гасне светлината
в твоите прозрачни, съхнещи сълзи.
И навярно ще задуха парещ вятър,
някой ще твърди, че времето тече,
че за глупостите и за суетата
ще трябва да напишеш ти отчет.
Но това е непосилно и за сатаната.
Времето дори ще спра напук.
И докато жив съм - няма да престана
да дарявам топлина в душите тук.

     Превод от руски език: Иван Антонов, Болгария
     30.08.2018г.
            ***

           ****
Жизнь моя, сероглазая странница,
зря бежишь по дорогам судьбы.
Поспешишь, ничего не останется,
кроме слёз предрассветной мольбы.
Ты пойми, белокурая девица,
перегнать новый день не дано.
А обида к годам – перемелется,
лишь бы счастье стучалось в окно.

Что назначено свыше, то сбудется,
что отмерено, то и пройдёшь.
Испугается лета распутица,
разобьётся об истину ложь.
О делах позаботься, красавица.
Безрассудство – удел молодых.
Если осень тебе не понравится,
мы разделим её на двоих,
и пойдём по извилистой лестнице,
не пытаясь часы обогнать…
Жизнь моя, ты не только кудесница,
но и добрая женщина-мать.
            ***

Аз виждам - тичаш ти по пътищата на съдбата,
Живот мой, странник сивоок.
Все бързаш - какво ли ще остане по-нататък,
освен сълза - предутринна молба към Бог.
Почакай ти, младежо русокоси,
да надбягам аз не мога новия си ден,
обидата годините не носят,
щом с щастие прозорецът пред теб е озарен.
Ще стане туй, което писано е свише
и колкото отмерено - по него ще вървиш,
безпътните години ще мълчат излишни,
лъжата в истината в тях ще прокърви.
Ти погрижи се ,мой красавец, за делата!
Безразсъдството е вече в ъгъла на младостта,
ще разделим на две златото в листата,
ако не харесаш в мене есента,
по стълбата ще се изкачим с теб, нагоре възвисена,
без да се надявам с часовете да съм възвисен.
Живот мой, ти не само си вълшебникът у мене,
а майка и добра жена във моя ден.

    Превод от руски език: Иван Антонов, Болгария
Бел. пр.: по русский "жизнь" - ж.р.; по болгарский - "живот" - м.р.
    19.12.2018г.
                ***

               ****
Говори, я тихонько склонюсь на плечо.
Задрожат полусонные веки от магии снов.
Замолчу и почувствую, как горячо
от прекрасной мелодии нежных и ласковых слов.

Говори, кружевами сплетая сюжет.
Не спеши отдавать моё тело магическим снам.
Дни в сплошной веренице сбегающих лет,
для души остаются лишь ночи короткие нам.

Под безжалостным прессом привязчивых дел
нелегко мелодичность от резких диезов сберечь…
Неслучайно, что с вечера я захотел
на плече до полуночи слушать волшебную речь.
              ***

Говори, аз тихичко до рамото ти ще склоня глава,
полусънните клепачи ще потрепват от магията отново
и ще замълча,почувствал парещата топлина
от прекрасната мелодия на ласкавото слово!

Говори - сюжет дантелен аз ще изплета,
на съня магичен ти не давай тялото ми още!
Дните- върволица непрестанно през годините текат
и остават за душата само кратките ни нощи.

Под безмилостната преса на обвързващите ни неща,
от диези резки ти мелодията да опазиш тъй е трудно.
Неслучайно аз поисках с вятъра да долетя
на рамото ти в полунощ вълшебна реч да слушам буден.

      Превод от руски език: Иван Антонов, Болгария
      28.12.2018 г.
                ***

Растревожил душу ветер
и унес в поля покой.
Ты, казачка, на рассвете
лучше песню мне пропой.

Успокой казачью душу –
видно писано в судьбе,
что казак не прочь послушать
песни Дона на заре.

В этих песнях грусть земная,
боль изъезженных дорог,
и пронзительно донская
память прожитых тревог.

Усидеть нельзя на месте,
коль начнут лихую прыть,
но заутреннюю песню
невозможно с ней сравнить.

Лучше нет на белом свете
песни истинно донской...
Ой, казачка, на рассвете
хоть одну еще пропой.
     ***
     http://www.stihi.ru/2014/10/13/1759

Разтревожи вятърът душата,
над полето той покоя й ветрей.
Ти, казачке моя, със зората
песента красива ми запей!

Успокой душата на казака,
писано е в нашата съдба,
че казак не се отказва
да послуша песента за Дон във утринта.

В тази песен земна е тъгата,
болката на миналия път
и по донски пронизителна и свята
е тревожната ми памет за светът.

О, не бива да стоя на място,
тръгнат ли забързаните дни,
ала утринната песен сладкогласна
не може с тях да се сравни.

По-красива няма на земята
и по-истинска на Дон от песента.
Ех, казачке моя, със зората
ти запей отново в утринта!

     Превод от руски език: И.А. 28.08.2019г.
      ***

   Провинциальные вокзалы

Вокзал из прошлого столетья
с невзрачной вывеской на входе
и обездоленным отрепьем,
что у дверей ночами бродит.
Здесь на перроне, как и прежде,
среди транзитников и ждущих
снуют наивные надежды
на что-то лучшее в грядущем.
И так же выставлен в киосках
давно прокисший «Буратино»
под занавесками в полоску
с привычной сетью паутинной.
И вездесущие старушки
с коньячно-водочной настойкой
в знакомых с юности чекушках
с довеском в пончик или слойку.

Провинциальные вокзалы...
Пяти минут здесь, как и прежде,
на расставанье слишком мало,
и слишком много для надежды.
          ***
http://stihi.ru/2020/09/17/1913

Стара гара от отминалия век
с табелката едва забележима,
със дрипави завеси, с ветрове,
които нощем бродят с неизвестното й име.
А от перона, както и преди,
на посращачи и на пътници в душите
наивните надежди някой пак гради,
че бъдното добро долита.
Навярно още в будката е подреден
отдавна вкиснатият “Буратино”,
там зад пердето на отминалия ден,
до мрежичка попътно синя.
И старците със вечността са там,
приседнали пред водката и пред коняка
във чашите с четвъртинката от младостта
и хлебеца в добавка.

Провинциални гари… Както и преди
за пет минути всичко се подрежда:
твърде малко за раздяла може би
и твърде много за надежда.
***
Иван Антонов, январь 2021 г.