Пламен Парнарев. Анафоры неизвестного времени

АНАФОРЫ НЕИЗВЕСТНОГО ВРЕМЕНИ

Ночью,
когда в розах оживают метафоры
и даже вечный круг жизни
превращается в треугольник,
прикрываю глаза
и вижу -
гол, голёшенек.
Пред Холмом.
Забыл уже
голос свой.
От струн...только бринчание.
Рядом - тошнотворный запах.
Зависть и ярость прикрыты...
В подвальных этажах спит нищета.
             Рядом -
лоскутные слова...
Даже свет прокисший.
Оставил где-то
в нём, наверное,.. и часть
души своей.
Пусть спокойно ищет имя.
В словах для нового перерождения,
в кварталах на остановках
ветра...Ночью,
когда голуби на чердаке
блудят со своей свободой...а
надежда, что Смерть
всё же когда-то закончится,
живёт в их телах.

      2.
...Ночью
кровь моя сгущается
в твоих сжатых ладонях...Или
полнолуние превращает мрак
      в одиночество
после очередной минувшей связи...
Ночью дневные следы
рисуют скрытые в моём сне зелёные тропинки.
К твоим глазам.
Или ночью
птицы надежды
у больничной кровати
утоляют жажду свою только
из ладоней, родителями забытого
ребёнка...

    3.
Ночью кошки влюбляются на крышах,
а больные раком
утопают в аду боли.
И Смерть ходит - доброй самарянкой...
Ночью любовь
      одинокая торговка чувствами. Ночью,
пробившиеся сквозь день цвета радуги,
засыпают в листьях и травах...
словно сказочный сон,
и только светлячки бодрствуют в нём,
сбросив свет со своих тел.

П.С.

...А завтра моя дочь
бросит в море из своих синих глаз
спасательный круг улыбки.
Поцелует меня проснувшегося,
поймав в свои волосы солнце.
   И день не утонет...


перевод с болгарского
2018


Анафори по никое време

     по Надежда Радулова

Нощем ,               
когато в розите живеят метафори
и дори вечната окръжност на живота
се превръща в триъгълник,
притварям очи
и се виждам-
гол, голеничък.
Пред Хълма .
Забравил съм вече
гласа си.
От струните … само гъргорене.
Наоколо - дъх на повърнато.
Завист и ярост, притворени…
В сутерените спи нищетата.
                Наоколо-
кърпени  думи...
Дори светлината съсирена.
Оставил съм нейде
по нея , навярно… и част от
душата си.
Спокойно да търси име.
В словата за ново прераждане.
В кварталните спирки
на вятъра...Нощем,
когато гълъбите на тавана
блудстват със свободата си…а
надеждата, че  Смъртта
все някога ще свърши,
живее в тялото им.
                2
...Нощем
кръвта ми се сгушва
в шепите ти… Или
пълнолунието превръща мрака
                в самота
след поредната отминала връзка…
Нощем следите от деня
рисуват скрити в съня ми зелени пътеки.
Към очите ти.
Или нощем
птиците на надеждата
край болничното легло
утоляват жаждата си само
в дланите на забравено от родителите си
                дете...
                3
Нощем котките се любят по покривите,
а болните от рак
потъват в ада на болката.
И Смъртта шета - добра самарянка…
Нощем любовта
           е самотната продавачка
                на чувства. Нощем
покълналите през деня цветове на дъгата
заспиват в листа и треви…
сякаш  приказен сън.
И само светулките бдят в него,
разсъблекли светлината от телцата си.

П.С.

…А утре дъщеря ми
        ще хвърли от морето на сините си очи
        спасителния пояс на усмивката .
        Ще ме целуне за събуждане,
        уловила слънце с косите си.
        И денят няма да потъне...