Блестящ сатен

БЛЕСТЯЩ САТЕН
(От книгата ми "Самотна грешница"
Автор - В. Николова - Литатру1

Прибрах се с тъжни стъпки във празната си стая
и само самотата витае като дреб.
Във вазата букетът не радва със омая,
защото е изсъхнал от мъката по теб!

И тази нощ ти беше наблизо, но в съня ми
а после влюбен вятър те прогони от мен…
Събудих самотата за дружка във деня ми.
Кафе самотно пихме и боляхме цял ден!

В прозореца отворен нахлуваха копнежи
и въздухът донесе любовен птичи зов.
Една гугутка шумно край мене се разнежи.
И лумнал бе светът ни отново за любов!

А пролетният вятър свистеше някак лудо,
и славей от простора в захлас със мен запя,
и сякаш ранна пролет донесе странно чудо...
Любовната омая край мене завилня!

Допивам си кафето - преглъщам самотата!
Как искам като птица да вляза в твоя ден!
Ще бъда мила, нежна, ще гоня празнотата...
Нощта ни ще е прежна като блестящ сатен!

("прежна"=както преди)

Литатру
България, София