Теодор Траянов. Восхождение

Восхождение

С тобой на пик двоих бескровной жертвы.
Тоска по раю длится вечный миг
дерзанием наследственным жива
воскресшим жизни вне на грани смерти,
сладчайшая полынь-разрыв-трава.
 
Богиня ночи, ты нежнее крина.
Улыбка да согреет лунный лик,
сатурновым стараньем чуть странна,
да воссияй она в томленье дивном,
невинная, белей снегов из сна...

Взошли мы как упали две ресницы.
Вот догорит триумфа вечный миг–
утопит пепел времени ручей!
Сияй же мне, бездонной тьмы царица,
слезами счастья в омутах очей!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Възход

Възлизам с теб и нищо не ме спира,
аз тайната узнах: В безкрайний миг
тлей неотменна скръб по блян висок,
възкръсва туй, което не умира,
макар отровено с вълшебен сок!

Люби божествено, ухай по-нежна
от лилия, с милувката на лунен лик,
макар отсянка хищна да витай,
на черна страст в тъгата белоснежна
самотна девствена звезда сияй!

Възлизам днес по пътя на душите,
изтля пожарът на безкрайний миг,
потъна и скръбта по блян висок!
Ти грей до мен, царице на звездите,
с бездънни сълзи в погледа дълбок!

Теодор Траянов