( свободен стих )
Тиха нощ.
Луната ме събуди.
Нямаше желание да спи,
а край нея – звездни пеперуди –
гледаха с примигващи очи.
Пуснах за наслада
Амадеус.
Пустата ръждясала игла –
в стърженето стигна апогея
и попречи да се насладя.
Плочата – издрана –
се разкашля.
Аз изключих грамофона
стар
и събудих портиера
Шляпов –
в „самотата” да ми е
другар!
Баррр... ;)
Автор - В. Н. Литатру
България, София,
понеделник, 27 август 2018 г.
Ръждясалата игла
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118082707185
Свидетельство о публикации №118082707185
Рецензии