Дора Габе. Зажди-но, сонце

Дора Габе
Зажди-но, сонце


Зажди-но, сонце,
я ще не готова
прийдешну стріти ніч –
бо ще свого сумління не зборола, –
аби йому дозволити спочинок.
Я щойно ледь навчилась говорити
з деревами й камінням
і мудрістю від них іще не встигла
наситити свій день.
А ти мене вкладаєш спати
та йдеш собі спокійно
й урочисто
з пойнятими вогнем шпилями Вітоші,
із селами у спалахах призахідного сонця,
з ілюзіями завтрашнього дня!
Зажди-но, дай збагнути,
ну як це можна о цю пору спати
в такому розтривоженому світі,
коли безсоння — то є совість,
а совість – то є день?!
Зажди-но, сонце!
 
(переклад з болгарської — Любов Цай)

***

Дора Габе
Почакай, слънце


Почакай, слънце,
аз не съм готова
за идващата нощ –
денят ми не е свършен още!
Не се преборих с съвестта си, –
за да и давам право на почивка.
Току-що се научих да говоря
със камъните и дърветата
и още не запълних своя ден
със мъдростта им.
А ти ме караш да си лягам
и си отиваш тъй спокойно
и тържествено
с огреяните върхове на Витоша,
със подновените от багрите на залеза селца,
с илюзии за утрешния ден!
Почакай, дай ми време
да разбера как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест,
а съвестта е ден?!
Почакай, слънце!