Яна Язова. Юбилей

Празник

Настъпи празника и всички у дома му
в коприна се облекли, радостно шумят.
Но миг след миг в очите му премине само
тям чужда скръб по таен, само негов свят.

На дъбовата маса във чиниите бели
червени, жъдти ябълки, току над тях
гроздове слънчеви, зърна изтежко свели
и слънцето по всичко трепва като смях.

И гости на тълпи във къщата навлизат.
До късно смехове ечат след всеки звън.
Не знаят те, че някъде при тях наблизо
една душа без празник се разхожда вън.

Яна Язова


Юбилей

В большом уютном всесемейном доме
о юбилее задолго молва–
готово всё, на чём не экономить.
Невесел лишь виновник торжества.

По яблокам один другого жарче,
по гроздьям,прежним солнцем налитым,
закатный зайчик остывая скачет–
по хрусталям и фарфорам пустым.

И допоздна веселье до упаду,
бокалов звон, и музыка слышна
к неведенью смеющихся, что рядом
по вечным будням мечется душа.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы