(перевод с болгарского)
От городской жары и от рутины
Мои цвета и кровь во мне застыли.
Но грянул гром... и облако раздвинет
Пространства бури в городе унылом.
Дожди слезами моют мои плечи...
О, терпеливые дожди июня,
Омойте же скорей мне руки-свечи,
Похожи на осенние петуньи.
Смотрю на вашу дрожь в молочном цвете
И в звуках мимолётных слышу песню,
Я знаю точно - небо на рассвете
Над городом моим в цветах воскреснет.
Дъждове.
От градски въздух и от градски грижи
кръвта и цветовете в мен изстиват.
Но идва гръм... и облакът се движи,
и трескави пространства се откриват.
На рамото ми падат дъждовете...
О, търпеливи дъждове на юни,
измивате ми вий сега ръцете,
приличащи на есенни петунии.
И аз се вглеждам през цвета ви млечен,
люлян от ваште звуци мимолетни,
защото знам - във утрото далече
над моя град небето ще е цветно.
Пётр Караангов. Дожди
© Copyright: Слава Дружинин, 2018
Свидетельство о публикации №118082008600
Свидетельство о публикации №118082008600
Рецензии
