Дълго завръщане, все на обратно,
пътят навътре е толкова дълъг.
Търсиш пътеката, сам се изпращаш.
Никой след тебе дори не помахва.
Нощем, особено, в сенки се луташ,
минало гони последната мисъл.
Някакъв стоп пред очите ти блясва.
Как ли дотук през глава си дотичал?
Тежка въздишка е глътката въздух.
Пак ще събличаш до голо стените.
Твърди темели отдолу прозират.
Избори много навън да се върнеш.
Само че щом си разчоплил боята,
търсиш цвета на измамна утеха.
Някъде вътре е тази пролука,
там са последните твои парчета.
Няколко трябват ти да се закърпиш
и да иззидаш наново прозорец,
с гледка, която далеч се простира
за да избистри най-мрачния поглед.
Дълго пътуване, път криволичещ,
краят му свършва се в твоята цялост.
Там са молитвите, там си пречистен,
шиеш крилете си и се сглобяваш.
Път на обратно
© Copyright: Ани Монева, 2018
Свидетельство о публикации №118081602895
Свидетельство о публикации №118081602895
Рецензии