Вятърът е пийнал минувач

„ВЯТЪРЪТ Е ПИЙНАЛ МИНУВАЧ“
                П Донев
  Автор: Р. Русев               

Уморих се
всеки ден да живея,
нощем да гледам звездите
и в сънят ми да бъдеш,
през недоспалите нощи.
Уморих се.
Всеки ден да е същото,
да заравям мисли
в изпитото вино
и да броя
по стрелките
как изтича времето.
като мечтите,
ненужни вече
никому.

Уморих се.
Все търся пътеки
и не зная как да намеря
път към теб.
И отново самотен усещам
как време отлита
как оставам
сам под небето си.

Уморих се.
Да събирам песъчинките време
забравени някъде
в отминало щастие
уловило мечтите,
сега чакащо обич
и само вятър отнася
нанякъде
дълго чакани мигове.

Събуди ме,
да почувствам
до себе си теб,
в тъжно утро
тяло изгубено в ден
и дано да забравя
изгубеният пясък на времето.

Дните ми -  живот,
отишъл си след търсене
на онзи игленик
от спомени,
който го яде ръждата
и само виното ми е утеха
в старата квартална кръчма.

Подухва вятъра на тръгване
и като пийнал минувач,
побутва ме
и заедно със облака
поръсва ме дъждец
за изтрезняване.