Яна Язова. Стихотворения

Цыганка

С сумою и клюкой утиль собираю,
царапаюсь в двери по кашу и хлеб,
собаки за мной по голодному краю,
а затемно вновь отлежаться в вертеп,

где пьяный нищие харкают кровью,
добычу неладную делят воры,
больной в лихорадке покинут и проклят,
убийцы голубят ножи-топоры.

Но лишь упаду я нечистых лохмотья
в гнилую солому покоя где нет
от вшей, тараканов, клопов на охоте,
как трапезу царскую вижу во сне,

где воры-убийцы в мехах восседает,
где нищенки чинно в шелках подают
им вина и блюда на серебре-злате,
и в трапезной чистой простор и уют...

Чу, грязная ругань... Пока, сновиденье.
Светает. С полатей мы тащимся вон
по слякоти в царство, ущербные тени,
как стая бескрылых с ощипа ворон.

С сумою и клюкой я следом за ними,
царапаюсь в двери по кашу и хлеб,
в помойках копаюсь, но грёзой целима,
чудесного жажду на грязной земле.

Бутылочным боем себя украшаю,
брильянты в немытых блестят волосах,
и мнится светлица по-царски большая,
где принцы к стопам моим падают в прах.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Циганка

Парцали и клечки по пътя събирам.
По вратите хлопам, изпросвам си хлеб.
Кучетата цял ден с тояги забирам,
а нощем се връщам във своя вертеп–

където пияните просяци хъркат;
крадците си мръсните кражби делят;
убийци кръвта от кърете си търкат
и старци безсънни и болни лежат.

И щом се изтегна на сламата, в смрадни,
окаляни дрипи, сънят ми надвий.
Сънувам аз царски трапези за гладни,
це в сърма и злато пируваме ний.

Пияните просяци принцове стават,
убийците — с чисти и светли лица.
Просякини в коприна блюдата подават
и песните бликват из волни сърца...

И псуват и блъскат... Сънят ми отлита.
Разсъмва се, тръгнали мой царе;
сянка след сянка, във дрипи обвита,
за своето царство– и в тинята мре.

Торбата си грабвам, след тях се повличам,
по вратните прося и сбирам парцали.
Боклуците ровя и в унес надничам
и в замъчни кули и в светнали зали.

С бирени, с цветни стъкла украсявам
коса си и грея с брилянтна коса,
дълбоко замислена, на смет застоявам:
аз чакам царе да ми паднат пред трона.

Яна Язова


Кошмар
 
Я зябну. Ползут ледяные мурашки.
Не слыша себя я звала!
По мне ли шаги раздаются так страшно,
булыжные из-за угла?

Могильные пальцы мне в волосы впились.
И сердце не бьётся, и шею свело.
И ладана запах– последняя ль милость?
Истлелые губы: ты ль, зло?

Я гасну... Уж ночь настаёт– нежилая.
Звала я... Свинцовые веки: во сне утони.
Там колокол нешто кого отпевает:
лениво по мне ли звенит?

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Кошмар

Аз зъзна и лазят ме ледени тръпки.
Извиках– и никакъв звук!
Не дебне ли някой?– Страхливите стъпки
Безшумно отекват се тук.

Огризани пръсти в коси ми се вплитат.
Кой... кой е за мен? Глава се сковала, гърди не туптят.
Тамянени пари ме цяла облитат–
и устни сковани уста ще допрат!...

Аз гасна... Нощ непрогледна ли вече настана?
Извиках... и тежи ми клепки се вдигат от сън.
Лениво там някъде бие камбана–
опява ли някого нейният звън?

Яна Язова