СЪДБАТА Е НИЧИЯ
Автор: Р. Русев
Сам в пътя свой
в изгреви крачиш
и вървиш,
и вървиш,
а нощем, присвил колена,
гръб подпрял на стената
отпускаш глава
и се мъчиш
в сън да оставиш
за почивка душа...
И безсъници мъчат
тръпна снага,
късен гостенин,
сън
отминава край теб.
Не заспиват очи,
броди духът без посока.
Разтворени пръсти
докосват душа
и луна
( Боже, тази луна на поети)
през пъстите свети,
докосва надежди,
мечти,
а мракът нашепва -
притихва животът,
отива си,
оставаш само
по дух и мечти...
Съдбата е ничия
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118072808210
Свидетельство о публикации №118072808210
Рецензии