Едно мастилено петно
изцапа бялата ми рокля,
а котката – не знам защо –
във мене нежно се закотка.
Закапа дъжд… Не бе беда.
Изпра петното от мастило,
а котката избяга, да –
да пази своето котило.
Полъхна тих, свенлив ветрец.
Облъхна мократа ми рокля.
Засвири млад, игрив скорец,
а Слънчо се завря във локва.
Едно петно и мил дъждец,
и Слънчо, който ми намига;
свенлив скорец, игрив ветрец…
Ще ги опиша в мойта книга!
Едно мастилено петно
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118072303285
Свидетельство о публикации №118072303285
Рецензии