Границата е звездното небе
Автор: Р. Русев
Вперил взор,
където звездите си шепнат
за еони отминали,
като сън
в изтичащо време -
пясък в разтворени пръсти,
шепи останали празни
и от млечния път млякото
изтекло в душата ми.
А ти не ме целуваш,
само стиховете ти ми казват,
че около теб е тъжно
и виното понякога
по мъничко разсейва страховете.
В жасминовата вечер
протича твоята тъга,
облечена във тихото безумие
на дълга самота.
Границата - звездното небе,
последното препятствие,
където самотата свършва.
Свидетельство о публикации №118071909231