Живея всеки ден като на тръни –
усещам, че животът ми се дъни,
че нещо много важно съм забравил,
че нещо спешно пак не съм направил…
Обзема ме незнайно безпокойство,
да го премахна – нужно е геройство,
а аз съм слаб, обикновен човек,
ще трябва май да търся нейде лек…
-Отивай още днес на сексолог –
зове жената с поглед мил, но строг –
отдавна си забравил работата къщна,
а тя е като хляба важна и насъщна…
Жена нали е, друго тя не знае,
на тази свирка винаги играе…
Неочакван сонетен изблик
© Copyright: Радко Стоянов 2, 2018
Свидетельство о публикации №118071302720
Свидетельство о публикации №118071302720
Рецензии
Здравствуй, дорогой Радко! Посмотри, что у меня получилось на http://www.stihi.ru/2018/07/13/5739.
Можно ли назвать переводом?
Всего самого доброго желаю. С теплотой.
Соколова Инесса 21.07.2018 16:04 • Заявить о нарушении
Можно ли назвать переводом?
Всего самого доброго желаю. С теплотой.
Соколова Инесса 21.07.2018 16:04 • Заявить о нарушении