Христо Смирненски. Да будет день!

Да будет день!

В ночи как лёд, самое зло.
угольно чёрной аки смерть
земли растерзанную твердь
горячей кровью залило.

Под звон булатный из низин
беллона хищная без глаз
сплеча метёт хоругвей газ
над клубом копоти руин.

Там на юру не счесть крестов
маячат сквозь огонь и тьму–
и гонит толпища к нему
телец златой под скотий рёв.

Народ не мёртв ползёт едва,
и нет пути живым назад
из ада лобного в предъад,
где тьма всевластна и крива.

В груди пожар, глазам бы свет,
в душе мечта про всё одна,
собой нетленною полна:
да станет мир, разбою нет.

Из-за глухих кровавых стен
сквозь жуть холодной злобной тьмы
орут бунташные умы:
«Да будет день! Да будет день!»

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы

 
Да бъде ден!

Нощта е черна и зловеща,
нощта е ледна като смърт.
В разкъсаната земна гръд
струи се бавно кръв гореща.
 
В димящите развалини
безокий демон на войната
развял е хищно знамената
и меч въз меч безспир звъни.
 
Сред мрака непрогледно гъст
стърчи злокобен силует
на някакъв грамаден кръст,
и хилядни тълпи отвред

вървят, подгонени натам
от яростта на златний бог.
И мрака става по-дълбок,
тълпите нижат се едвам.

За въздух жадни са гърдите,
очите молят светлина,
един копнеж, мечта една
гори и се топи в душите

и през сълзи и кървав гнет,
през ужаса на мрак студен
разбунен вик гърми навред:
«Да бъде ден! Да бъде ден!»

Христо Смирненски