ВАЛИ
небето се продъни
природата неистово
се мъчи да измие
греховете ни
към нея
мътните реки
отнасят надалеко
кухи дънери
прекършени огради
самота от домове
с тревясали
забравени
пътеки
вали
вали
вали
самотно
празно
щъркелово гняздо
като гневна въпросителна
сълзи над бездната
от самота
когато слънцето
прогони облаците
кой ще измие
калта
полепнала по нас...
Ружа Велчева
Свидетельство о публикации №118070803639