Мара Белчева. Над Мусалою снiжна яснота

Мара Белчева


Над Мусалою сніжна яснота.
Там, де завіса блимає прозора
і сніжні кораблі пливуть угору,
там яструб швидко в височінь зліта.

Перетекла небесна висота
у Мусали засніжені простори,
з глибин, де бурі затаїлись скоро
тепер розкішно сонце розквіта!

І сяють діамантові куделі
в першожерця, що на високій скелі,
фіал в руці тримаючи, застиг.

Прочанина привітно причащає
і молитвами тихо просвітляє,
щоб той узріти світ широкий зміг.

(переклад з болгарської – Любов Цай)

***

Мара Белчева


Ей, първий снег на Мусала блести.
Издигат, снемат се завеси бели
и снежни кораби се там повели...
Към върха бързо ястреба лети.

Небото в Мусала се въплъти:
из неговите мисли ясночели
и из недра му в бури потъмнели,
обилно слънцето сега цъфти.

И светят диамантни къдреците
на първожреца свили на гърдите, –
застанал там с ръце с свещен потир.

Той пътника-поклонник причастява
и тихите молитви просветлява
широкий взор на неговия мир.