ТИШИНАТА МИ
Автор: Р. Русев
Денят полека отминава
тегобите на дните ми прегърнал,
опитва виното на самотата
в изкаляните глътки тишина.
Открадвам си минутите на времето,
отпивам глътка Поморийско
в пристанищната кръчма на моряците,
забравил трудното в морето.
А после крачките плета
в пътеката към къщи.
Луна самотна с мен върви
през отминалият делник.
със мен крачките брои
Запитвам се за тишината,
която сам си изградих,
зазидах я, издигнах четири стени
и между тях душата ми
остана примирена.
А лятото е вече будно,
докосва ме със всеки изгрев
и тази светлина
изтрива болката,
и тишината
прихлупила
душата ми...
Тишината ми
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118062600050
Свидетельство о публикации №118062600050
Рецензии