Пристигна есен – пъстроока, звънка,
с разрошени от вятъра коси.
Не кастанети – кестени подрънква
и ги захвърля сред изсъхнали треви.
Откъсва лист по лист… Нахално
изронва буквите от моя стих,
а демоните есенни – реално
бележат точка върху белия ми лист.
Но както идва, тъй си и отива.
При мен остават музата и ти,
два кестена и любовта красива
и сиви нотки в нашите коси…
Два кестена и сиви нотки в нашите коси
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118062602984
Свидетельство о публикации №118062602984
Рецензии