След летните потоци от лъчи,
след разгорещените любовни страсти,
дъжд есенен вали и си мълчи,
в очакване да чуе мило: - Здрасти!
И чува го - от кестените диви.
Потропват върху мокрия паваж,
търкалят се като деца игриви
и поздравяват всеки минувач.
Припев:
Два кестена към мене се търкалят…
два кестена са като две съдби,
събрали се догде им дойде краят,
за да не са сами... не са сами,
не са сами… сами...
и се обичат – може би,
може би...
може...
Дай боже!
Два кестена към мене се търкалят
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118062602712
Свидетельство о публикации №118062602712
Рецензии