Стоиш сама във сенките на мрака.
Броиш звездите тайно и мълчиш,
но твоето сърце крещи и чака
на входната врата да позвъниш.
Мигът във който любовта ще влезе –
жадуван е – след старата любов.
Да чакаш дълго – вече нямаш време –
ще го пресова звездният покров.
Изпушваш и последната цигара.
Кутията я хвърляш в пълен кош.
В живота ти мълчи китара – стара.
Очаква те броене нощ след нощ…
Литатру
08.01.2018, 07:30
До кога ще броиш
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118062500345
Свидетельство о публикации №118062500345
Рецензии