Когато ми разказваш вечер за дъжда,
на сутринта ще си забравя пак чадъра.
Отново ще съм неглижирала студа,
ще продължа напред и няма да се върна.
Когато ми разказваш вечер за тъга,
на сутринта ще търся трескаво усмивка.
Ти не помисляй да ме питаш докога,
ще виждам пъстрото в деня си сивкав.
Когато ми разказваш вечер за вина,
на сутринта ще кажа: „Всичко съм простила.”
Не казвай, че добро под камък е злина
и този свят не е научил що е милост.
Когато ми разказваш вечер за слънца,
на сутринта ще скъсам плътните завеси.
Да видя озарените от лъч лица
и чуя само лекокрилата им песен.
Когато ми разказваш вечер за жена,
на сутринта ще се събудя по-красива.
По дяволите всяка малка рутина,
която в сънищата пръстите извива.
Щом в тъмното разказваш, моя тишина,
как невъзможното е простичко и лесно,
аз мога да превържа всяка синина
и сутрин сладък хляб за всички да омеся.
Тишината в мен
© Copyright: Ани Монева, 2018
Свидетельство о публикации №118062203746
Свидетельство о публикации №118062203746
Рецензии