Теодор Траянов. Прозрение

Прозрение

Я слышал, засыпая,
шаги и зов далёкий
из призрачного края–
из страстного огня,
душе моей не сроки
дающего– уроки,
дарящего в задаток
полцарства и коня.

Я ждал– она, ликуя,
во пламени воскреснет–
и плоть как сон иную
вне яви обретёт–
и заживёт в ней с песней,
намного интересней,
чем станции минуя
влачащая «своё».

...Но властная десница
глаза мои сомкнула–
душа оледенела,
а плоть как вешний снег:
на чёрном пергаменте
судьба моя черкнула:
«Что наяву желал ты,
увидел то во сне».

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Прозрение

Аз чух насъне повик,
аз чух насъне стъпки,
в просъница понесен
из призрачна страна,
отблясъкът ликуващ
из непознати тръпки
душата ми обагри
с танцуващи петна.

От цветове и грани
очаквах да заръсне
упойното дихание
на златоносен зной,
на мъртва нощ сърцето
сред пламък да възкръсне,
и песен да възбликне
из тежкия покой.

Но в миг ръка неплътна
очите ми замрежи,
душата вледени се,
телото стана на прах,
догледах как съдбата
по черен лист бележи,
наяве що желаех,
насъне що видях.

Теодор Траянов