Сън

СЪН
По едноименния разказ на ЙО
Автор: Р. Русев               

Сънувам те,
дори не зная коя си.
Нямам те,
но искам да те имам.
Без име си, вървиш към мен,
не ме достигаш
и растоянието същото остава.
Двамата вървим...
Един към друг,
ръце протягаме...
До тук...
Навън е нощ, повява хлад,
вятър разпилява косите ни, роши ги
и после хуква някъде.
Вървим.
Един към друг.
Пред нас е само път
и няма свършване...
А после шум, река и бряг.
На брега съм,
на отсрещния - си ти.
Сама, като мен.
Очите търсят очи
в съня на тъмното,
в онази черна бездна
без бряг надвиснала над мен,
а аз протегнал съм ръка
да те достигна.
Така оставаме -
две протегнати ръце
без да се докоснат...
Красиви думи искам да ти кажа,
сънувам тях,
сънувам как ти ги прошепвам,
потъваме в очите си
и става тихо.

Укротяват се водите на реката,
проблясват първите звезди,
безименна на другия бряг
стоиш.
С протегнати ръце
вървим в съня
от двата бряга на реката,
в един и същи сън
почти до съмнало...