Кирил Христов. Вихрь

Журавли

Журавли на берег– море впереди,
отдохнули в меру– снова клин летит.

В дымке исчезает берег расписной–
клин летит за маем, за своей весной.

Долго над волнами журавлям дерзать–
крыльев серо знамя смерти под резак!
 
Сколько их утонет, о, не долетев
в зареве бездонном, сослепу во мгле.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Жерави

Спускат се жерави, кацат на морския бряг,
и, насъбрани на орляци, дигат се пак. 

Чезнат нататък в омара полета, гори,
брягове морски — и орляк след орляк се скри.

Дълъг безкрайно и мъчен е техният път:
колко ли дена така над море ще летят!

Ще се прекършат там много, о, много крила–
пътят във блясък объркали, или във мъгла.

Кирил Христов


Вихрь

Под вечер волны в недогул,
да с вихрем от унынья:
замёл опалую листву–
да смерчем в небо сине.

За миг за листиком листок
в безветренном отныне,
а волны лбами сто по сто
о берег моря синя.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы

   
Вихър край морски бряг

Пристигнаха вълни брега,
наскочи вихър от морето,
сбра где що найде капнал лист,
и стълб изви, подпря небето.

След миг в потъмнелий лазур
тук-там отбягнал лист се вие,
а где го вихърът?– В брега
вълна подир вълна се бие.

Кирил Христов