Отиде си и дума не ти казах -
ни клетва, ни обида, ни молба...
Дори тъгата силна не показах,
но мойте тъжби месецът разбра.
Отиде си и още плача в мрака.
Сълзите ми превръщат се в реки
и само черни сенки в полумрака
ме утешават нощем - до зори.
Когато сутрин слънцето изгрее
и почне да ме гали със лъчи,
изпращам го при теб лъчи да рее,
и да помилва твоите коси!
Аз все още те обичам
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118061203880
Свидетельство о публикации №118061203880
Рецензии