Единство начал

Сам капитан себе, ищу дорогу к дому,
утомлён я вахтою бессменной.
И, как ни сильно бьёт волной огромной -
не проникнуть ей в земные вены.

Хоть весь свой путь в борьбе ты непрестанной -
непокорным будет наказанье.
Ещё тебе присыпят соль на раны,
чтобы больнее было испытанье.

Когда закончу плаванье морское,
я сойду на свой заветной берег,
и, выйдя победителем из боя,
буду дальше путь шагами мерять.

Подует ветер, как и я, свободный,
прольётся солнце и придаст мне силы.
И будет прежним всё - земля и воды...
Что-то лишь во мне переменилось.

             ...

      Единство на първоначалата

Аз пътя към дома си само търся
и капитан съм днес на всички смени -
вълната морска както и да блъска
не може да проникне в земни вени.

Аз непокорството й ще накажа
като премина през морето цяло,
дори и сол тя в раните да сложи
на пътя към дома е огледало.

Далечното ми плаване щом свърши
аз бряг за своя ден ще съм намерил -
морето няма как да ме прекърши,
че крачките крайбрежни съм отмерил...

Щом вятър духне днес, посоки сменя,
прелива слънцето в нас нова сила,
земята и водата все не се променят…
А разумът след миг го преоткрива.