Варна

Навек я связан с городом моим.
Как чайки - время быстро пролетает...
Знакомые места мои. Они
мне будущее словно открывают.

Шагаю я по улице весной
и вниз спускаюсь к берегу морскому.
И обновлённый мир передо мной,
вчерашнее я вижу по-другому.

Надежды с ветрами летят издалека
к Морскому городу. На небосклоне
повисли дымкой лёгкой облака,
сморившись, отдыхают на балконе.

Ты весь, с твоей привольной красотой,
любимый город, кажешься мне раем.
И ныне связан с морем облик твой,
ты вечно им храним и обнимаем.

            ...

              Варна

Животът ми е свързан с този град -
по гларусите времето разбирам
и всеки ден на центъра познат
аз неговото бъдеще откривам.

По улиците крача с пролетта
надолу към брега и към морето,
и по-различен вече е света
за станалото вчера в битието…

Надежди светли вятърът довя
до Морската градина... Небосклонът
надвеси се отгоре и се спря,
и уморен почива на балкона.

Сред широтата съм на моя град -
усещам в мен душата тук на рая,
а образът на днешния ми свят
е вечен щрих край теб, море, изваян.