Вопрос вопросов

Возмездия страшимся. Почему
тогда нет слада с слабостью людскою?
И человек - хоть отдан мир ему -
в душе не знает мира и покоя?

Что значит - "жить"? Я чувствую - во мне
неукротимой вечности движенье.
Не раб я, не паломник грешный, нет!-
а в чувствах моих боль, изнеможенье.

На жизнь свою не сетовал я. Путь
свой выбирал и не жалел напрасно.
А час придет в могиле отдохнуть -
дыхание земли услышу ясно.

Пожар заката - и извечный мрак...
Но не причина это для печали.
Приму и ад, коль избежать - никак...
Судьбу удастся обмануть едва ли.

Так день за днём ведут нас. До того,
как кончится наш путь тяжёлый, длинный...
Коль Бог нас сотворил - но из чего?
неужто же из нечестивой глины?

             ...

      Въпрос на въпросите

Не спирам лесно като слаб човек
и истината помня - за отплата:
света да имам повече от век
покой и мяра нямам на душата…

Не всичко означава: "до живот",
че вечността е вътре в мен - напира:
не съм поклонник грешен, не съм роб
щом чувствата ми с болката извират…

Не съм се сърдил в никой свой живот -
и собствен път аз винаги намирам…
И да потъна скоро в моя гроб
дъха на пулса земен ще откривам…

Пожари, залези - и много мрак
не са причина даже да съм тъжен:
готов съм да премина всеки ад -
дори съдбата мога да излъжа.

Не ме премазват тежко ден след ден,
но ми дойде до гуша да съм гърбав.
Когато аз от Бог съм сътворен
пак дяволът калта ли е забърквал?