Беше ми мъж, но не истинския

Беше ми мъж, но не истинския
Автор: В. Николова (От поред. "Цветно мастило")

Любов ли бе
или пък страст бездънна,

а може би и двете във едно -

изгаряха ни в нощите безумни,
намачкваха копринено легло.

Но днес сивеят нашите коси
и огледалото не ми се радва.

От теб към мен неясен студ струи,
а погледът ти често ме отбягва.

Забравяш в къщи брачната халка,
изчезваш вечер в сенките на мрака,

не бият в ритъм нашите сърца,
защото нова "пролет" вън те чака.

В сатена нощем често съм сама,
но идва зима, идва люта зима...

Преди напълно да умре страстта,
си тръгвам първа, непоколебима!

Сълзите ми се стичат във тревата,
подхранват я подобно летен дъжд.

Споделям свойта болка със Съдбата:
- Къде да търся истинския мъж?!

Аз вече съм на кръстопътя, Боже.
По кой ли път да тръгна по света

и моля: - Нека моят нов път да може
да ме закара пак при любовта!


Рецензии