Беше ми мъж, но не истинския
Автор: В. Николова (От поред. "Цветно мастило")
Любов ли бе
или пък страст бездънна,
а може би и двете във едно -
изгаряха ни в нощите безумни,
намачкваха копринено легло.
Но днес сивеят нашите коси
и огледалото не ми се радва.
От теб към мен неясен студ струи,
а погледът ти често ме отбягва.
Забравяш в къщи брачната халка,
изчезваш вечер в сенките на мрака,
не бият в ритъм нашите сърца,
защото нова "пролет" вън те чака.
В сатена нощем често съм сама,
но идва зима, идва люта зима...
Преди напълно да умре страстта,
си тръгвам първа, непоколебима!
Сълзите ми се стичат във тревата,
подхранват я подобно летен дъжд.
Споделям свойта болка със Съдбата:
- Къде да търся истинския мъж?!
Аз вече съм на кръстопътя, Боже.
По кой ли път да тръгна по света
и моля: - Нека моят нов път да може
да ме закара пак при любовта!
Беше ми мъж, но не истинския
© Copyright: Величка Николова -Литатру 1, 2018
Свидетельство о публикации №118060102200
Свидетельство о публикации №118060102200
Рецензии