Сърце-пълно, но напразно, празно, но...

Сърце - пълно , но
напразно... празно... празно, но...
(ЖЕРТВАНА ЛЮБОВ)
Автор: Величка Николова – Литатру
…………………………………………………………
Вдъхновена от:
„На мой приятел си жена…” Enrico Macias
......................................
Будна, будна, будна… но…

Обичал ли си някога безмерно
съпругата на твой добър приятел?

Усмихваш ли се после лицемерно,
съзнавайки, че вече си предател?

Мечтал ли си от устните ; сладки
да пиеш страст, наместо руйно пиво;

да милваш формите ; нежни, гладки;
пиян да си, без да си пийнал вино?!

Мечтал ли си със нея да се скриеш
сред златото, събрано в житни бали,

където любовта да преоткриеш –
да стане твоя, но завинаги?! Едва ли?!

Съзнавал ли си, че сред свои хора
се чувстваш сам, безрадостен, безчувствен,
 
че слънцето се крие зад стобора,
щом от любимата си криеш чувства?

Любов си дал, но само във мечтите.
В действителност си я загърбил трудно,

заради мъжка дружба в бъднините.
Но тя в сърцето ти остава будна,

остава вечно будна, будна, будна…
Сърцето ти е пълно, но напразно… напразно… празно…
… но…
Литатру1