ТОЛКОВА НУЖНА
Автор: Р. Русев
В пиянството на вечерта,
а после тишината,
отнела мигове прощаващи
във късните ни вечери.
Поднесена от тях,
а после - утрото
и светлината.
А там, гласът ти
по стълбището слизащ,
нашепва за видение,
което знае,
че има праг,
през който да прекрача.
Поглеждам тези черни очи,
Боже, какво съм ти сторил?
Жена като теб -
редя стих след стих.
объркал съм нещо наверно.
Просто е може би,
усмивката твоя изпускам,
слънчева, топла, като летните дни.
Тук си някъде,
близо до мен,
търсена, нежна, ликуваща,
като в онзи рефрен,
за обичане.
Толкова нужна...
Толкова нужна
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118053100054
Свидетельство о публикации №118053100054
Рецензии